Според големият учен акад. Бехтерев, посветил живота си на изучаването на мозъка, голямото щастие да умреш, запазвайки разума си до края на житейския си път, е дадено само на 20% от хората. Останалите са обречени на старини да загубят разсъдъка си, да стават зли или наивни и да се превръщат в тежест за собствените си внуци и възрастни деца.
80% — това е много повече от броя на хората, предразположени да се разболеят от рак, болестта на Паркинсон или да останат приковани към леглото от счупване на кости. За да попаднете в щастливите 20%, трябва да започнете да работите над себе си още сега.
Къде е причината?
С напредването на възрастта почти всички започват да забавят темпото на живот. Много от нас работят усилено в младостта, за да почиват на стари години. Но колкото повече се успокояваме и релаксираме, толкова повече си вредим. Нивото на изискванията се свива до обичайното: „да си хапваме достатъчно и вкусно и да поспим достатъчно“.
Интелектуалната дейност се ограничава до решаване на кръстословици. Повишават се претенциите и изискванията към живота и към околните. Раздразнението от това, че не са разбирани води до отхвърляне на реалността, на близки и приятели. Започват да страдат паметта и мисленето и се появяват първите пробойни в тях.. Постепенно човек се отдалечава от реалния свят, създавайки свой собствен, често жесток, враждебен и болезнен фантастичен свят.
Слабоумието никога не идва внезапно. То прогресира с годините и заема все по-голяма власт над човека. Това, което най-напред са само предпоставки, в бъдеще се превръща в плодородна почва за поникване на слабоумие.
Най-застрашени са тези, които са живели живота си без промяна на своите убеждения. Прекалената принципност, упоритост и консерватизъм има вероятност да доведат до слабоумие с напредването на годините. Ще е прекрасно, ако се запази гъвкавостта, способността да се разсъждава обективно и да се променят взетите преди това решения, да се запази и емоционалността.
„Главното, момчета, е да не остарява сърцето!“ - препоръчвал академикът.
Ето някои косвени признаци, които показват, че е време да направите ъпгрейд на мозъка:
Станали сте болезнено чувствителни към критика, а сами често критикувате другите.
Не ви се учи нещо ново. По-скоро ще ремонтирате стария си телефон, отколкото да изучавате инструкцията за новия модел.
Често казвате: „А преди…“, тоест носталгично си спомняте за старите времена.
Готови сте да разказвате упорито за нещо, без да ви интересува дали събеседникът ви скучае или дори заспива.
Трудно се съсредоточавате при четене на сериозна или научна литература. Слабо разбирате и запомняте прочетеното. Можете за един ден да прочетете половината книга, а на следващия вече да сте забравили началото ѝ.
Започвате да разсъждавате по теми, в които никога не сте били запознати — политика, икономика, поезия, фигурно пързаляне, и ви се струва, че сте толкова компетентни, че утре бихте могли да управлявате държавата, да бъдете литературен критик или съдия по спорт.
От два филма — популярна киноновела на известен режисьор или филм с детективски сюжет — избирате втория. Защо да си напрягате мозъка? Не разбирате какво интересно намират другите в култовите режисьори.
Убедени сте, че другите трябва да се приспособяват към вас, а не обратното.
Много неща в живота ви са съпроводени с ритуали — например не можете да пиете сутрешното си кафе от друга чаша освен любимата, без да нахраните предварително котката и да разгледате сутрешния вестник. Нарушаването на някой от тези елементи разваля целия ви ден.
Понякога „тиранизирате“ околните с действията си, без лош умисъл, а просто защото смятате, че така е по-правилно.
Да направим ъпгрейд на мозъка!
Забележете, че най-ведрите хора, които запазват ума си дълго време, обикновено са учени и творци. За тях е необходимо да напрягат паметта си и да извършват ежедневна умствена работа. Те следят модерните тенденции и понякога ги изпреварват. Тази „производствена необходимост на мозъка“ е гаранция за щастливо и осъзнато дълголетие.
На всеки две-три години започвайте да учите нещо ново. Не е нужно да влизате в университет и да получавате трето или четвърто образование. Можете да преминете кратък курс по квалификация или да научите нова професия. Може да започнете да ядете нови храни и да откривате нови вкусове.
Оградете се с млади хора. От тях ще научите полезни неща, които ще ви помогнат да останете в крак със съвременния живот.
Играйте с деца — те също могат да ви научат много нови неща.
Ако отдавна не сте научили нищо ново, вероятно просто не сте го търсили. Огледайте се — колко нови и интересни неща се случват около вас.
От време на време решавайте интелектуални задачи и проверявайте знанията си с различни тестове.
Учете езици, дори и да не възнамерявате да говорите на тях. Необходимостта да запомняте нови думи редовно ще тренира паметта ви.
Спортувайте! Редовната физическа активност, дори в напреднала възраст, спасява от слабоумие.
Често тренирайте паметта си — припомняйте си стихове, танцови движения, програми от университета, телефонни номера на стари приятели и всичко, което можете да си спомните.
Разрушавайте навиците и ритуалите. Колкото по-различен е следващият ви ден от предишния, толкова по-малко вероятно е да „ръждясате“ и да получите слабоумие.
Пътувайте по различни маршрути до работа, отказвайте се от поръчка на едни и същи ястия, занимавайте се с нещо, което никога не сте правили.
Давайте повече свобода на другите и вършете колкото може повече неща сами. Колкото повече импровизации — толкова повече творчество. Колкото повече творчество — толкова по-дълго ще запазите ума и интелекта си.